Да си спомним за Любомир Алдев (Алдето)

Днес се навършват 103 години от рождението на Любомир Алдев. Известният с прякора си Алдето футболист започва футболната си кариера като дясно крило в третодивизионния столичен клуб „Аспарух“ от квартал „Слатина“. На 17 години преминава в „Левски“. През 1934 г. „сините“ остават без вратар поради едновременното напускане на Ради Мазников и чеха Карел Буркерт. Това налага Алдев да бъде преквалифициран от треньора Цветан Генев. Той застава на вратата на „Левски“ и остава под рамката цели 15 сезона.

Изиграните му срещи обаче са едва 82, тъй като Алдето завършва Военното училище и става кадрови офицер. Това е основната му професия. Тренира предимно в казармата и само когато не е служебно ангажиран с тима. Това много често го възпрепятства да играе. През 1944 г. участва като командир на планинска батарея при боевете за Страцин, за което е награден и с орден за храброст.

Алдето е бил известен със своята безумна смелост. Не особено висок за този пост, но много пъргав и решителен. Плонжира без страх в краката на противниковите нападатели. Вследствие на това претърпява и няколко сериозни контузии.

Любомир Алдев е шампион на България с „Левски“ 4 пъти (1937, 1942, 1946 и 1947 г.) и 2 пъти носител на Националната купа (1942 и 1947 г.). Най-успешна за него е 1942 г., когато той почти неизменно е на вратата, а тимът прави първия си дубъл в историята.

Отказва се от футбола през 1948 г. След демобилизацията си от армията като пенсионер дълги години е в ръководството на „Левски“ – единствената му спортна любов за цял живот. Бе началник отдел „футбол“, председател на Комисията за деца и юноши, завеждаш секция „Ветерани“. И така – в продължение на почти 30 години. Инфарктът го покосява след мач на юношеския тим на „Левски“ и така той живее до последния си дъх със своя любим отбор. 

Отива си от този свят на 27 август 1994 г. 

ПФК „Левски“ се покланя пред паметта на Любомир Алдев.

*На снимката Любомир Алдев (третият от ляво на дясно) заедно със своите съотборници през най-успешна за него 1942 г.