ИСТОРИЯ

ВАСИЛ ЛЕВСКИ – Апостола на свободата

За поколения българи Васил Левски е Апостола на свободата. Той е идеолог и организатор на българската национална революция. Роден е като Васил Иванов Кунчев на 18 юли 1837 г. в Карлово, но в историята ще остане като Левски. Съвременниците го описват като буден и красив младеж, роден лидер. Животът му минава през много перипетии, а за подвизите му още приживе се разказват легенди.

Левски е обесен от турските власти, преди да навърши 36 години. Макар и толкова млад, той вече е създал огромна мрежа от революционни комитети. Авторитетът му е толкова голям, че успява да привлече за каузата най-успелите и образовани българи – от учители и духовници до търговци и заможни земеделци. Заветите и проповядваната идеология на Апостола пък го поставят сред най-великите му съвременници в Европа. Левски кръстосва България и лично убеждава сънародниците си, че могат да се преборят за свободата си, изправяйки се срещу могъщата Османска империя. Житейските неволи за младия карловец започват още на 14 години, когато баща му умира и заедно с двамата си братя трябва да се грижи за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит хаджи Василий, който е таксидиот (събирач на църковните данъци и дарения) на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

Но манастирът се оказва тесен за душата на младия духовник. По това време вече се разнася вестта, че в Белград се формира легия – българска военна част, която в очертаващата се война между Турция и Сърбия ще навлезе в България и ще постави началото на нейното освобождение. През 1861 г. йеродякон Игнатий зарязва расото и перспективите за спокоен и сигурен живот – а може би и за нелоша кариера в църковната йерархия – и заминава за Белград, Сърбия. Там постъпва в Първата българска легия на Георги Сава Раковски. Запознава се не само със стари войводи като Панайот Хитов, Филип Тотьо и Ильо Малешевски, но и с бъдещия легендарен четнически командир Стефан Караджа.

В Белград Васил Иванов Кунчев ще стане Левски – името, с което днес го знае всеки българин. Според легендата веднъж лично Раковски наблюдава ученията на легистите и им заповядва да прескочат един широк ров. Почти всички се провалят, но карловският доброволец прелита като лъв над окопа. Тогава възхитеният Раковски извикал: „Но това е левски (на тогавашния български език- лъвски) скок!“. И до вечерта всички вече наричат русокосия младеж Левски – прякор, с който той остава завинаги в историята. Скоро Васил ще докаже, че освен „лъвски“ сила и смелост той притежава и съобразителност. Когато най-сетне избухва дългоочакваният сблъсък между сърбите и турския гарнизон в Белград, легията атакува една от вратите на крепостта – Варош капия. Тя е силно укрепена и легистите дават доста напразни жертви. Тогава Левски предлага да се подпали кулата, и скоро турците се предават, за да не изгорят живи. До истинска война между Сърбия и Турция обаче не се стига и сръбското правителство разпуска легията по искане на турското правителство.

Доброволците се разпиляват. Левски известно време хайдутува с четата на Ильо войвода. През 1863 г. той се завръща в България. Малцина знаят, че бъдещият Апостол на свободата е бил и учител две години. През 1865-1866 г. в близкото до Карлово село Войнягово, а следващата (1866-1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Освен че учи децата на четмо и писмо, той води патриотична пропаганда и сред тях, и сред родителите им. За което е уволнен от местните чорбаджии. През 1867 г. Левски преминава Дунав и окончателно се посвещава на революцията. През лятото на същата година става знаменосец в четата на Панайот Хитов, а след завръщането й в Сърбия постъпва и във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След неуспеха на четническата тактика той стига до идеята, че за успешния изход на националноосвободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.

На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Втората обиколка из страната Левски започва на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август се връща в Румъния през Русе. Настоява за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК (Български революционен централен комитет) в Букурещ (Румъния) и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя град Ловеч (Северна България) за център на „Привременно правителство в България“. 

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. В края на юни 1872 г. Апостола напуска Букурещ, връща се в България и започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Но на 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, защото знае, че подобно посегателство срещу държавни пари ще предизвика засилени полицейски действия и масови арести, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров – секретар-касиер на Вътрешната организация. За съжаление той се оказва прав – участниците в обира начело с Димитър Общи са заловени, а показанията на последния нанасят тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Любен Каравелов за вдигане на въстание, но преценява, че за това няма никакви условия, и отказва да го изпълни, като решава да прибере архивите на организацията от Ловеч. На 26 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция. Дълго време се смяташе, че той е предаден от поп Кръстьо. Днес, макар и неофициално, подозренията на историците се прехвърлят към друг ловешки свещеник – Марин Луканов. Изрични документи, доказващи вината и на двамата, обаче липсват. Затова все повече учени смятат, че залавянето на Левски до Къкринското ханче край Ловеч е въпрос на случайност. Или по-точно – на засилените полицейски проверки, в каквато попада Левски. Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на тогавашна София – днес в центъра на столицата ни. На мястото през 1895 г. в присъствието на княз Фердинанд и нацялото правителство тържествено е открит неговият паметник.