ИСТОРИЯ

Основан на 24 май 1914 г.

Шампион на България (26): 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953,1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988,1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009

Купа на България (27): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959,1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986,1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007, 2022

Суперкупа на България: 2005, 2007, 2009

Постижения в евротурнирите:

КНК – четвъртфиналист – 1970, 1977, 1987

Купата на УЕФА – четвъртфиналист – 1976, 2006

Шампионска лига-групова фаза – 2006-07

Основаването на футболен клуб Левски София

През 1911 г. свой тим създава една група момчета от столичната VI прогимназия „Тодор Минков“, чиято сграда тогава се е намирала на ул. „Княз Борис I“, между ул. „Узунджовска“ и ул. „Парчевич“. Това са хлапета на по 12-14 години, които нямат дори истинска футболна топка. Но, както ще се окаже по-късно, имат много ентусиазъм и инат. Първоначално те са известни под името „Шестия тим“, но скоро ще си изберат собствено име! За съжаление, 1912 г. се оказва началото на две поредни национални катастрофи за България. От 5 октомври, когато е обявена т.нар. Балканска война, та чак до 27 ноември 1919 г., когато е подписан Ньойския мирен договор, довел до края на Първата световна война, България е почти непрекъснато във военно положение. Изключение прави периодът от 16 септември 1913 г. до 1 октомври 1915 г., когато страната ни е официално в мир, но трескаво се готви за участие в Първата световна война. Но именно през тези близо две години относителен мир се раждат и първите истински спортни клубове в София със своите структури, ръководства, тимове и най-вече започват да се играят и първите мачове.

През пролетта на 1914 г. споменатите момчета от „Шестия тим“ на столицата вече са ученици на II мъжка гимназия. Възрастта им е 15-17 години. Сградата на гимназията по това време се е намирала в района на булевардите „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“. Доста по-късно II мъжка гимназия ще се сдобие с нова сграда. Днес това е 22-ро средно училище на бул. „Пенчо Славейков“. Още през 1905 г., когато в гимназията учители по физическо възпитание са били швейцарецът Даниел Бланшу и българинът Петър Радоев, за площадка за физическо възпитание на учениците са определени 12 дка на празно място на ъгъла на днешните булеварди „П.Славейков“ и „Витоша“. Мястото е наричано „Могилката“, тъй като в единия му край е имало неголямо възвишение. По проект на арх. Шамарджиев, теренът е подравнен и пригоден за спортни занимания. Възвишението се оказва стара тракийска могила, от която дори е извадена една голяма керамична делва, тя дълго време стои пред входа на гимназията. На 24 май 1914 г. на площадката на „Могилката“ се събират 20-30 ученици, предимно от II мъжка гимназия, които провеждат учредително събрание за образуване на официален спортен клуб. За съжаление, от това събрание не е останал никакъв официален документ. Затова сме принудени да се осланяме на спомените на някои от учредителите, изказани преди половин век при честването на 50-годишния юбилей на клуба. Ето какво казва един от учредителите Георги Манолов през 1964 г. пред в. „Народен спорт“: „Бяхме група приятели, 15-17-годишни, от квартала около „Патриарх Евтимий“, „Витоша“, „Цар Асен“ и съседните улици. Всички бяхме ученици, повечето от бившата втора мъжка гимназия в София. Ритахме топката (с дълги панталони, с обикновени обувки и горни ризи) най-често в обширния двор на бившия I-VI полк (сега градината на ъгъла на „Патриарх Евтимий“ и „Витоша“ ), зад който започваше просторно поле. Други ученически групи от махалата играеха на съседни удобни места. Постепенно в нас назря идеята да се организираме и да образуваме свой спортен клуб по подобие на тия, които вече съществуваха в София. Тази идея се осъществи окончателно на 24 май 1914 г. на „Могилката“ – игрището на втора мъжка гимназия (близо до гарнизонната фурна). Там се събрахме участниците от махленските групи и тържествено основахме нашия клуб. Постави се въпросът за името. Някои от участниците лансираха имена на прочути чужди клубове, които по онова време бяха популярни у нас. Тогава Борис Василев стана и предложи името на Апостола Левски. То се прие възторжено от всички. Това беше и кръщението на нашия клуб. формирахме три футболни тима, като за капитан на първия избрахме единодушно Спас Стоянов (той стана популярен сред цяло поколение софийски спортисти под името Папа Люро, художник)“. Учредителното събрание избира следното първо ръководство на спортния клуб „Левски“: председател Владимир Григориев (Владис), подпредседател Георги Манолов, секретар Крум Динков, касиер Борис Василев, членове Стефан Тошков и Анастас Янков и домакин Костадин Манолов. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Троянов и Любомир Чавдаров. С незначителни изменения това ръководство се запазва почти до 1919 г., като повечето от членовете му едновременно са и състезатели на футболния тим.

Избор на името на клуба

Въпросът за името на клуба предизвиква най-оживени дебати на Учредителното събрание. Първоначално се предлагат редица чужди наименования, като „Атлантик“, „Рапид“, „Експрес“ и др. Но дискусиите стихват, когато Борис Василев-Боркиша предлага: „Левски ще го кръстим!“. Ето какво казва за това самият кръстник на клуба: „Нa Учредителното събрание на „Могилката“ предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата, виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа.“

Цветове на клуба

На Учредителното събрание не се решава въпросът с цветовете на клуба. С тази задача се заема избраното клубно ръководство. След като проучва с какви цветове на фланелките играят вече съществуващите столични клубове, то решава цветовете на „Левски“ да бъдат жълто и червено. Самите учредители събират пари помежду си. Всеки дава колкото може. Сумата стига да закупят само 12 фланелки, един вратарски пуловер и една топка. Със съдействието на бащата на Петър Стоянович, който е бил дългогодишен директор на пощите, през есента на 1914 г. тези артикули са доставени от Букурещ, фланелките са на жълто-червени вертикални райета. С тези екипи тимът играе до 1919 година.

Устав на ФК Левски

Още през първите месеци след учредяване на клуба членовете на ръководството му съставят и неговия устав. За съжаление пълният текст на този устав не е запазен. Доста по-късно, през 1919 г., съгласно изискването на тогавашното Министерство на вътрешните работи, клубното ръководство представя за утвърждаване своя устав. Вероятно той е бил подобрен и съобразен с изискванията на властите. МВР го утвърждава със заповед №744 от 23 май 1919 г. На лицевата част на устава е изписано и пълното наименование на клуба, а именно: Софийски спортенъ футболенъ клубъ „Левски“. Пак там личи и къде е бил отпечатан – София, печатница на Ив. К. Божиновъ, 1919 г.

Член 1 гласи: Основава се на 24 май 1914 г. Софийски спортен клуб „Левски“.

Този устав важи чак до 1934 г., когато съгласно изискването на МВР, тогавашната спортна централа БНСФ пререгистрира отново всички спортни клубове по новия Закон за юридическите лица.

От този период са и първите печати на клуба. Първият е от 1914 г., елипсовиден с надпис: „VI соф. Футб. Клубъ „Левски“ – София“, а вторият – от 1915 г., също елипсовиден с надпис: „Спортенъ футболъ клубъ „Левски“ София 1914“.

Първият тим

От първите години на клуба е останала една пожълтяла снимка на тима, която е направена през май 1915 г., вероятно по случай една година от съществуването му. На нея, наредени по линии, са играчите от първия тим. Ето какво казва по този повод Спас Стоянов – първият капитан на тима на „Левски“, пак във връзка с 50-годишния юбилей на клуба през 1964 г.: „…Първият в историята на „Левски“ футболен тим имаше следния състав: голкипър (по тогавашната терминология) – Кирил Григоров, бекове – Константин Манолов и Крум Динков, халфбекове – Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди – Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Димитър Сираков. В него играеха и Георги Събев, Манол Велев, Зафир Абрашев, Стефан Тошков. Тренирахме в двора на I-VI полк. Занасяхме на рамо четири греди за футболни врати (напречна греда в началото нямаше), забивахме ги, а след тренировка ги отнасяхме обратно в някой двор. Много бели ни правеше бодливата ограда на казармения двор – пукаше често топката, та трябваше да спираме играта и да лепим плондера. Затова веднъж издебнахме момента и подвихме бодлите по продължение на игрището.“

Материално положение на клуба

Положението на клубовете с материалната база е повече от плачевно. Освен че липсват средства за закупуване на съоръжения и екипи, следвоенната разруха слага своя отпечатък и върху производството им. Именно по това време „Левски“ променя и цветовете на екипа си. Тъй като е трудно да се намерят разноцветни фланелки, приема се тимът да носи сини фланелки с бяла якичка и черни гащета и чорапи. На фланелката в средата в концентрични червен и жълт кръг са изписани буквите СКЛ. Следователно „Левски София“ е познат като „синия тим“ от 1919 г. Едва към края на годината благодарение на магазина „факлер Вебер“ (собствениците са немци) започват да се внасят футболни топки и някои други принадлежности.

Както и повечето други софийски клубове, „Левски“ няма собствено игрище. Започнал своята дейност на ливадите между училище „Т. Минков“ и Инвалидния дом, клубът постепенно се пренася на „Могилката“, която официално е площадка на II мъжка гимназия за физическо възпитание. За съжаление футболният терен е с размери само 50×30 м и не е най-подходящ за истински футбол.

Поради тази причина тренировките се пренасочват на плаца на I-VI пехотен полк, но дълго време това е нерегламентирано и среща съпротивата на полковите ръководства. Чак през 1922 г. „Левски“ получава официално разрешение да ползва този терен благодарение на командира на VI пехотен полк полк. Петър Божилов и председателя на специалния военен съд подполковник Неделчо Зеленогоров. До 1924 г. Спортен клуб „Левски“ практически няма свое собствено игрище.

Клубът по това време няма собствена канцелария. За такава служи млекарницата на бай Трайче Жиковски, намираща се на ъгъла на бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“, точно срещу плаца на VI полк. Там се събират ръководители, играчи и привърженици, за да обсъдят „тактиката“ за предстоящия мач или да направят разбор на играната среща. Едва по-късно (през 1923 г.) „Левски“ се сдобива с канцелария, като използва едно малко дюкянче на бул. „Витоша“ 20.

Първите мачове

По това време нито в София, нито в другите градове на страната има организиран футболен живот. Клубовете, образувани на махленски или най-много на квартален принцип, сами уреждат срещи помежду си. Тимът на „Левски“, съставен предимно om ученици на 16-17 г., не може да бъде равностоен на неофициално най-силните по това време ФК 13 и „Славия“, в чиито редици участват младежи над двадесетгодишна възраст, мнозина от които преди това са практикували футбол и в чужбина. Затова първоначално тимът на „Левски София“ играе срещу вторите състави на тези дружества. Така в първия официален мач след основаването си „Левски“ през 1914 г. играе срещу втория състав на ФК 13 и губи с 0:2. Известно е също, че на 1 април 1915 г. в мач срещу първия състав на „Славия“ „ФК Левски“ губи с 0:1. Голът за „белите“ отбелязва П. Владимиров-Сан. Преди това обаче, през лятото на 1914 г., „Левски“ вече е победил втория тим на „Славия“ с 1:0 с гол на Вл. Григориев-Владиса. Това е началото на едно дълго съперничество между „Левски“ и „Славия“, което продължава и до днес.

За съжаление няма повече данни за срещи на клуба от тези години на прохождане. Причина за това са преди всичко липсата на каквато и да е популярност на футболната игра, както и пълната незаинтересованост на тогавашната преса към спорта.

Трябва да се има предвид и фактът, че създаването на футболн клуб Левски, както и на останалите първи наши клубове, става през периода на едно нестабилно вътрешно и международно положение. България токущо е излязла от две войни – Балканската и Междусъюзническата. На 23 юли 1914 г. с обявяването на военните действия между Австро-Унгария и Сърбия започва Първата световна война. Въпреки че до 1 (14) октомври 1915 г. България привидно пази неутралитет, прогерманско настроеното й правителство практически подготвя страната за нова национална катастрофа. Тогава България обявява война на Сърбия и до 29 септември 1918 г. – деня на сключването на Солунското примирие, страната ни е във военно положение. Годините са крайно неподходящи за спортни състезания и такива практически липсват. Така е и в повечето страни от Европа. И днес човек като гледа стройните колони на футболните шампионати на редица европейски страни, които далеч преди нас са имали организиран футбол, срещу годините от 1915 до 1918 стоят бели петна.

Сто години ФК Левски