152 години безсмъртие

Днес е особен ден, в който се будиш и нещо просто те е сграбчило за гърлото, а в гърдите имаме чувство за празнота, която колкото и време да отмине, не ще се запълни.

Днес отброяваме 152 години от загубата на най-великия българин – Васил Левски.

Един човек, а всякаш всичко. Един човек, който със себеотрицание, чистота на идеалите и любов към родината е подтикнал цял един народ към върховна саможертва в името на духовното оцеляване и физическото освобождение.

Един човек, който и до днес продължава да бъде символ на морал и воля, пример и пътеводна светлина за нас.

Васил Иванов Кунчев не е просто нашият патрон, той е нашето всичко – нашето минало, нашето настояще, нашето бъдеще, нашият завет, който пазим и ще предаваме на поколенията след нас. 

Ръководството на клуба, футболистите, неговите служители и привърженици се покланят пред духа на Апостола на Свободата.

Дякона поема по пътя към безсмъртието на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.