149 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ!

Днес е един от най-мрачните дни в историята ни. Денят, в който губим един от най-чистите, смелите, прозорливите и отдадени синове на нашата родина – Апостола на българската свобода Васил Левски.

Героят с човешки лик, обагрил битието си със себеотрицание и саможертва, чийто въжделения достигат границите на една бъдеща по-съвършена епоха. За Дякона не можем да говорим в минало време, тъй като заветите му, надхвърлят тленноста. Героичен е целият му живот. Обикновен и възвисен, незабележим и величав, тих и могъщ.

България без скромните му, но неотменно самоотвержени стъпки щеше да бъде по-малка, по-слабо годна за големи дела. И както и различно да са се проектирали всички следващи върхове на революционната и духовната ни бунтовност, те имат неотменна връзка с най-непреходното явление в българската история – Васил Левски.

149 години след неговата гибел, ние помним завета му, почитаме паметта и безсмъртните уроци, а думите му отекват все по-силно. Защото за левскарите ценностите на Апостола винаги са били знаме и пример за подражание.

И днес повече от всякога, ние осъзнаваме значимостта на думите му „Всичко се състои, според нас, в нашите задружни сили…“. Слова, пропити не само с мъдрост, а с пророческа точност за поколенията.

Поклон, Апостоле!

Дякона поема по пътя към безсмъртието на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.