ДА СИ СПОМНИМ ЗА ГЕОРГИ ПАЧЕДЖИЕВ (ЧУГУНА)

Днес се навършват 106 години от рождението на „синята“ легенда Георги Пачеджиев. Роден на 1 март 1916 г. в София, той първоначално играе в „Спортклуб“, София, с който е държавен шампион за 1935 г., а след това в АС-23, с който е носител на Царската купа през 1941 г.

В „Левски“ се състезава от 1947 до 1949 г., общо 3 сезона, като участва в 37 шампионатни мача с 13 гола, 9 мача за Купата на страната с 4 гола и има 12 международни мача. Със „сините“ два пъти е шампион на България (1947 и 1949 г.), един път носител на Купата на страната (1949 г.) и един път – столичен шампион (1948 г.).

Има и 9 мача с 2 гола за „А“ националния отбор на България. По професия е строителен техник и поради това след 1950 г. играе за „Строител“ (София) до 38-годишна възраст. Прекъсва състезателната си кариера поради тежка контузия в края на 1953 г.

През 1954 г. завършва треньорска школа в Москва. Назначен е за треньор на юношеския национален тим. Достига с този отбор до финалите на юношеския турнир на УЕФА в Италия през 1955 г., където нашите побеждават Северна Ирландия с 5:1, Полша с 6:1 и дават равен мач с Испания – 2:2. С това заемат първо място в групата. По тогавашния регламент се играе само в групите, които са четири.

От 1956 г. поема тима на ЛЕВСКИ до 1959 г. и печели на три пъти Купата на страната (1956, 1957 и 1959 г.). С къртовски труд, въпреки мизерните условия на игрище „Динамо“, възражда тима на „сините“, в който налага редица млади състезатели от юношеския му тим.

Най-големият му успех е несъмнено участието на “А“ отбора на България в квалификациите за световното първенство в Чили през 1962 г. В битките между България и Франция нашите надделяват. След загуба в Париж, на реванша в София малко преди края на мача след гол на Христо Илиев (Патрата) България побеждава с 1:0. Допълнителният решителен мач е на 16 декември 1961 г. в Милано, французите отново са сломени с 1:0 след гол на Димитър Якимов. Така България за първи път достига до финалите на световно първенство.

Малкият Чугун (той бе висок само 160 см.) е голям треньор, а преди всичко един безумно влюбен във футбола човек. На надгробния му паметник пише: „Футболът е моят живот. Да живее Цар Футбол“!

Почива на 12 април 2005 г.

Поклон пред паметта му!